Проблематика:

Основна задача и приоритетни изследвания са както компаративните, така и интердисциплинарните, включително история и критика на художествения превод, установяване на типологически, културологични и контактологични връзки. През последните години главни изследователски теми са преводната рецепция на европейските литератури в България през ХІХ-ХХ в., проблемите на европейската модерност и запълването на белите петна в съвременното сравнително литературознание у нас, например проучване на литературата на славянските народи, създадена в емиграция след Втората световна война.
Значителна творческа инициатива, осъществена от голям брой изследователи и с помощта на различни институции и лица, представлява подготвянето на осемтомно издание по проблемите на преводната рецепция на европейските литератури в България. Уникална по своя характер у нас и в света, поредицата, от която са излезли вече 6 тома е надеждна основа както за създаването на национална история на превода, така и за една бъдеща академична история на българската литература.

Избрани публикации:

• Преводна рецепция на европейски литератури в България. В осем тома.
  - Английска литература. Съст. А. Шурбанов, Вл. Трендафилов (2000).
  - Руска литература. Съст. Ил. Владова, Е. Метева, Л. Любенов (2001).
  - Класическа литература. Съст. А. Николова (2002).
  - Славянски литератури. Съст. И. Павлов, Б. Биолчев, В. Тодоров, Л. Терзийска, Хр. Балабанова (2002).
  - Скандинавски и прибалтийски литератури Съст. В. Ганчева, Г. Вълчев (2003).
  - Балкански литератури. Ч. 1. Съст. Б. Ничев, Г. Савов, К. Йорданова. Ч. 2. Съст. М. Жечев, Р. Станчева. (2004).
• Научна поредица Сравнително литературознание (общо 9 книжки 1982-1989)
• Сборник в чест на акад. Емил Георгиев (Известия на Института за литература, ХХІ, 1972)
• Чехословакия и България през вековете (1963)
• Българо-чешката дружба в литературата на ХІХ в. (1975)
• Проблеми на сравнителното литературознание (1978)
• Съвременната българска проза и европейските социалистически литератури (1986, съкр изд. на руски език 1985)
• Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията. Сборник статии (1988).
• Превод и рецепция. (Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 13, 1989)
• Изгнаничеството: драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. Сборник статии. Състав. М. Карабелова (1996).
• Литературата на малцинствата в България след Освобождението. Т. I. Съставител М. Карабелова. Предговор В. Мутафчиева (1999)
• Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. Сборник статии. Съставител Хр. Балабанова, А. Бжох (2000)
• Многоцветие. Из културата на малцинствата в България (2001)
• Унгаристиката в България. Сборник. Състав. и ред. Йонка Найденова (2004)
• По следите на модернизма и постмодернизма. Двуезичен сборник (бълг. и пол. ез.). Състав. Магда Карабелова.
• Емил Георгиев. Очерки по славянските литератури. І-ІІ. (1958-1962); Общо и сравнително славянско литературознание (1965); Български образи в славянските литератури (1969); Основи на славистиката и българистиката (1979); Литературознание с повече измерения (1974).
• Боян Ничев. Бранислав Нушич (1962); Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVІІІ и ХІХ век (1971, 1976); Вапцаров или нашият диалог със света (1984); Основи на сравнителното литературознание (1986).
• Георги Димов. Литературна критика и литературен процес (1979); Иван Шишманов (1964, 1988); Михаил Арнаудов (1990).
• Илия Конев. Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ХІХ в. (1964); Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения (1966); Ние сред другите и те сред нас. Балканистични студии (1972); Литературни взаимоотношения и литературен процес (1984); Българското Възраждане и Просвещението. Т. І-ІІ. (1983-1991); Европеизацията на българската култура (1987).
• Светлозар Игов. Иво Андрич (1992); История на българската литература 1878-1944 (1991); История на българската литература (2001).
• Лиляна Минкова. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане (1978).
• Петър Велчев. Рецепцията на Сервантес в българската литература (1978); Дон Кихот в българската поезия (1988); Етюд за Пушкин. Монографичен очерк (2001).
• Йонка Найденова. Унгарската художествена литература и нейното възприемане у нас. 1878-1944 (1990; съкр. изд. на унгарски език 1998); Унгария в духовния живот на банатските българи (1995); Панорама на унгарската литература (1995); Унгарската книга в България. Библиография (2001); Панорама на унгарската литература ХХ в. (2002); Унгаристични пространства (2008).
• Людмила Григорова. Творецът и неговият двойник. Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през ХІХ-ХХ в. (1983); Драма на парадокса. Оскар Уайлд в български културен контекст (1993).
• Христина Балабанова. История на чешката литература (съвм. с Ив. Павлов и В. Тодоров).
• Бисерка Рачева. Литературен избор и художествено усвояване. Проблеми на преводната литература от немски език в България (1992).
• Георги Цанков. Рицарят на родовата памет (опит за портрет на Здравко Дафинов) (2001).
• Унгаристиката в България (2004).
• Под знака на европейските културни диалози: В памет на проф. Боян Ничев (2007).